ЗАУМЍЛКВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Започна да се умилквам. Кучето радостно изтича към него и се заумилква в краката му. К. Петканов, ЗлЗ, 97. Тя го погледна престорено влюбено и се заумилква. Прокара ръка по косматата му гръд и като изправи главата му, гледайки го в очите, клетвено каза: – Ти не разбираш ли, че когато човек обича... Ст. Даскалов, СЛ, 258. Срещу всяко едно от тях жълтото куче се слагаше принизено, умилкваше се, въртеше опашка, а когато насреща му загрухтя шопарът, то се заумилква около него. Й. Йовков, АМГ, 35.